Наложи се да напусна топлия Пловдив и да отида за един Уикенд в Чепеларе...
Тръгнах рано с идеята да спирам често... слънцето нежно огряваше земята, топло и слънчево... птичките пееха нежно в гората, а настроението ми се покачваше след всеки километър, който изминавах...
Имах време... и реших да поспра на Асенова крепост... всички сме виждали снимки от там.. но реших да направя една по-нестандартна
сложих статива и нащраках 4-5 кадъра с клин - времето и природата плачеха за ХДР...
вятърът гонеше малките облачета и реших след минутка да видя отново природата в този край.. с малко повече широта
По пътя реших да свърна малко и се кривнах към село Косово... но уви - времето в Планината е непостоянно.. едни гъсти облаци налазиха небето - трудно и студено стана за снимане...
но пак стативчето ми свърши работа (ХДР от 3 кадъра)
Тъкмо реших да си тръгвам (поснимах доста разрушени къщи, но тях по-нататъка ако има интерес)... когато... изведнъж
духна вятър, и небето се изчисти за минута!... веднага почнах да катеря склона да мина над селото... ах какви панорами има от там...
нямах хубави обувки да кача най-високата точка и да завъртя апарата на 360*... но пък си отпочинах в тишината на заспалото селце...
Стигнах Чепеларе
Настаних се (обалците се гонеха по небето - излезе и силен вятър...)
и пак изкарах старият мустанг за разходка... изкачих се на Роженската обсерватория.. не ме пуснаха вътре, че бе минало 17:00 часаа, но пък дори от оградата каква панорама се откри - сякаш зелено море, създадено с едничката цел от Създателя... да спре окото да се взира, да си почине човек от стреса и забързаната истерия на големия град...
на такова местенце човек се слива с природата...
бързо се стъмни в Планината... и си рекох.. на другия ден ще обикалям много...
после вечер в ресторанта, красива блондинка на бара... малко дискотека.. абе... не е за показване
а на сутринта... след като се излюпих от топлото легло... ме очакваше изненада... стъписване в шок и ужас...
нееееее не си мислете че вместо блондинката в леглото ми бе легнала жена ми... споко.. ама и вие какво подсъзнание имате... нищо подобно - НЕВИНЕН съм....
просто, поглеждайки през прозореца.. видях..... о Господи... 50см СНЯГ!!!!!!!!!!!!!!!!!! а бях с летни гуми ( Минисътра на Вътрешните работи тъкмо бе казал, че зимните гуми не са задължителни и аз реших да спеста за един обектив парички
та ви разказвам - сняг бате... сняг до колене... виелица...
е отидоха ми есенните багри.. но... ха - от доста години не сътм снимал зимни пейзажи,..
и реших да се поразтъпча в снега.. да видим ние кон боб яде ли ( и моя муснтанг цепи ли преспите)
беше чудна утрин... когато утихна снеговалежа...времето се усмихваше виновно сякаш да се извини за погубените ми фотонадежди...
как може да се сърдим на това...
особенно след като намерих тази гледка към рая...
небето сякаш от коприна... да това е моята родина...
Къщички в снега се гушат.. а коминчетата пушат...сякаш баби са запрели - пуФкаФи къдели
горните снимки бяха на самият вход на Чепеларе.. а следващите са млако по-надоло.. честно казано като видях гледката си спомних юношесктие години и романите за Дивия Запад... Джек Лондон и Клондайк...
само вълчият вой липсваше.. но пък човек не може да получи всичко...
затова пък малката пухкава къделка любопитно ме поглеждаше изпод коните... "какъв ли е този идиот да гази дебелия сняг полетни обувки??" се чудеше тя.. и аз се чудех, но имах оправдание... не всеки ден имам свободно време да с еотдам на 2рата си ЛюбоФ - след жена ми де
тръгнах си с натежало сърце от Чепеларе.. не ми се слизаше... а доло, в ниското.. есента ме посрещна с багрите си... сякаш нищо не се бе случило, сякаш целият уиекнд ( барабар с блондинката) бе един сън.. сняг ли бе или реалност.. или просто Пловдив е докоснат от Фортуна ... виждах всичко.. от Пловдив до Стара Загора, от Родопите до Стара Планина... вятърът леко гонеше малките облачета по небето... а синигерчетата весело цвърчаха около мен
До скоро приятели, дано моите несвързани бъртвежи не са ви досадили...
|
СНИМКИ
РЕЙТИНГ
ИНФО
Галерия "Видео"
Станал си майстор не само на краткия разказ ,но и на пейзажа. Дет се вика: хванал си му цаката на китака 
Супер снимки си направил. Н амен ми харесват..
