Снимка: Еленино езеро

	Снимка: Еленино езеро

Автор: ceco

В галерия:	България в снимки
От дата:	14.11.2006 00:38
Гласове:	59
Посещения:	1340
Данни:	Снимка, България, снимки, природа, забележителности, история, градове, села, хора
Фотоапарат:	няма въведени
Обектив:	няма въведени
Филм/Памет:	няма въведени

До момента няма добавени редакции.
Предложи редакция

Коментари
1	ReASoN : 14.11.2006 00:40 Krasivo
2	cielo : 14.11.2006 00:44 прекрасен кадър!
3	Zina : 14.11.2006 00:46 (2) cielo: Да!
4	si111 : 14.11.2006 00:47 Чудесно!
5	Desso : 14.11.2006 00:48 Нагоре към върха
6	KaTy : 14.11.2006 00:50 невероятен цвят има езерото!
7	VyacheslavPopov : 14.11.2006 05:54 Възхвала на красотата в природата!!!
8	ellinna : 14.11.2006 08:04 +++
9	petia : 14.11.2006 08:16 +++++++++
10	flowera : 14.11.2006 08:18 (6) KaTy:
11	qnii : 14.11.2006 08:44 (7) VyacheslavPopov: Да!
12	Chochko : 14.11.2006 09:05 Едно от любимите ми места !
13	coco1 : 14.11.2006 09:18 (2) cielo: да!
14	hridi : 14.11.2006 09:22 Т'ва високо бре ...
15	Artur : 14.11.2006 10:06 !!!!!!!!
16	V_Power : 14.11.2006 13:25 +++++++++
17	ceco : 14.11.2006 14:39 (6) KaTy: Такова си е! Който е ходил, знае ...
18	gishata : 14.11.2006 14:40 ++++
19	jorostam : 14.11.2006 15:23 !!!
20	svetal : 14.11.2006 16:11 браво
21	akuji : 14.11.2006 17:07 Красота!!
22	spstefanov : 14.11.2006 18:22 Прекрасна гледка!
23	BOINK : 14.11.2006 21:47 O NA BATIA
24	Niklin : 14.11.2006 21:50 Красиво!
25	FinTaRa : 14.11.2006 21:52 Евала! ПрекраснО!
26	loveforever : 14.11.2006 22:31 Krasota!
27	algaivel : 15.11.2006 00:05 Ех, как бих искала да съм там, да цъфтят цветята и да е лято...
28	bass : 15.11.2006 00:35 .. Bravo!Yakotiya!!
29	lina : 15.11.2006 09:17 Хубаво!
30	Anubis : 15.11.2006 10:44 перфектно!
31	Leonardo98 : 15.11.2006 12:31 Красиво!
32	Pavlina : 15.11.2006 12:47 Красота!
33	elf : 15.11.2006 14:51 prelestno e
34	SSStef : 15.11.2006 15:38 Харесва ми!
35	CROSSA : 15.11.2006 23:20 Харесвам!
36	Andrea : 31.07.2007 19:16 Чудесен кадър!!
37	valiomihailov : 22.11.2007 19:25 lubimoto mi ezero.strhotno mqsto i strahotna snimka
38	milkovi2006 : 26.05.2008 17:10 Синьо и бистро...
39	SID : 26.05.2008 22:34 Тука е мястото да сложа под тази красива снимка една легенда,за да знаят хората като ходят на това място : В Северозападна Рила, под връх Орловец, който се надига на пръсти, за да достигне събратята си Голям Купен, Мальовица и Попова капа, има малко красиво езеро. През деня в него се оглежда върхът, а през нощите — луната. На дъното му върхът вижда каменното си чело, покрито тук и там с преспи сняг, а луната — лицето си, замислено и мило. С такова лице, замислено и мило, казваше ми дядо Дончо, била и Елена, чието име носи езерото. . . В Самоков родена била Елена, но не и било съдено да се радва на хубостта и младостта си. Когато станала на седемнадесет години, Селим паша с многоброен аскер дошъл от Цариград, за да се справи с бунтарите в този край. Чорбаджиите в града, за да спасят богатствата си, я продали на пашата. Цяла нощ я държал в шатъра си Селим паша и като с цървул, настъпил хубаво цвете, погубил нейната младост и хубост. На другия ден, когато аскерът плъзнал по селата да търси изпокрилите се въглищари, Елена избягала от шатъра му, но не се върнала в родния си дом. Щели отново да я заловят, пък и нямала смелост никого да погледне в очите. . . Тръгнала към планината, където намерила четата на Мальо. Но кое ли сърце знае какво го чака? Байрактарят бил строен и хубав, голям песнопоец и тя го обикнала. Обикнала го, а нямала право на това. Виждала, че я обича и той — изчервявал се, когато я срещнел, навеждал очите си, когато разговаряли, и това, още повече я измъчвало. Какво да прави? — питала се тя. . . . Или да умре, или да му признае любовта си. Но ако умре, това значело пашата да остане ненаказан. А да му признае любовта си след онази нощ с пашата, нямала право. . . И растяла повече омразата й към пашата. Заедно с всичко той й отнел и правото да обича и да бъде обичана. Имало едно спасение — да стане войвода. Ако постигне това, щяла да промени обичта си към байрактаря като към четник. Пък и той нямало да има смелост да й признае любовта си, от което така се страхувала. Ето защо след смъртта на войводата денят, в който трябвало да изберат нов, станал за нея ден на най-голямото сражение. Тогава се решавало да живее или не. Един след друг хайдутите стреляли в пръстенчето на бора. Куршумът на байрактаря бил най-точен. След него трябвало да стреля тя. Лицето и горяло, като че било нагрято от силен хайдушки огън. Ако не улучела по-добре , , войвода щял да стане байрактарят. А това не бивало да се допусне. Станел ли той войвода, все някога щял да открие любовта си. Тя нямала да има смелост и сили да го излъже, а това както тях, така и цялата чета щяло да погуби. В никоя чета не трябвало да има мъже и жени, а само другари. . . Премерила се и стреляла. Стреляла сякаш не в пръстенчето, а направо в сърцето на Селим паша. Когато отворила очите си, пръстенчето го нямало. Радостни, хайдутите започнали да я поздравяват. Постигнала целта си Елена. Приела войводството тя, а от раменете й се свлякла огромна тежест. Дните, макар и сурови, хайдушки, течели. Четата растяла, хората я обичали. А обичта към байрактаря в сърцето на Елена започнала да утихва. Но една вечер. . . Уморена, тя почиствала на поляната пушката си. Било лято, луната, голяма и бяла, светела. „Колко са хубави ръцете ти, войводо" — неочаквано приближил при нея байрактарят, — бели и чисти като милувка. " Погледнала го Елена. Сторило й се, че я докосва топъл, изпълнен с уханието на всякакви треви и билки ветрец. Но страхът да не се събуди в сърцето и утихналата любов я накарал да помоли да внимава, че ръцете и държат оръжие, а не цветя. . . Байрактарят си отишъл, но цялата нощ тя прекарала с отворени очи. Необикновена била луната тази нощ. Като огън палела кръвта й, карала устните да горят от жажда за целувки. . . . . . При едно сражение, след като хайдутите унищожили кораба на мадана, турците успели да разбият четата. Елена и байрактарят сами изкачвали Тънкия рид. Радвали се, че за няколко години отървали братята си от ангария. Но когато стигнали билото, задухал вятър, станало студено, завалял и дъжд. И те се подслонили в една малка овчарска колиба, която намерили горе. Навън било тъмно, не трепвала нито една звезда па небето. До лицето на Елена достигало диханието на байрактаря и я галело като крило на птица. Било и хубаво, приятно. А когато силна светкавица прорязала небето, видяла лицето му — умислено и мило. Очите му молели. Любовта в сърцето и започнала да се събужда. Обхванал я страх. И за да не се съживи тази измъчила я любов, дългът на войвода я накарал по-силно да стисне пищова си и да го допре до гърдите му. Нека знае, че ако я целуне, което така жадувала, ще го разстреля. . . Но всяко нещо —и младост, и радост имат своя край. При едно сражение Елена била ранена и в безсъзнание затворила хубавите си очи. А когато ги отворила, над себе си видяла тъжен байрактаря. Зад него, посърнали, с наведени глави стоели хайдутите. Гърдите й били плувнали в алена като горските макове кръв. Елена разбрала, че ще умре, по някакво приятно чувство бликнало откъм сърцето, разтворило устните й в неочаквана усмивка. Момчетата не оставили на враговете да се гаврят с тялото й. Останали вярни на хайдушката клетва и я донесли към любимата й поляна. Ех, сега нека умре, нали гробът й ще е сред милите и места. Ето тук, някъде край езерото, на което всяка вечер измивала очите си. — Момчета — заговорила с мъка тя, — преди да умра, за мой заместник желая да ви предложа байрактаря. Той е умен, смел и търпелив. Ако го приемете, ще умра спокойна, защото ще зная, че още дълго четата ще живее. А живее ли тя, теглото на нашите бащи, братя и сестри няма да е така болезнено и непоносимо. Човекът се ражда, за да живее като човек. Не жалете силите и живота си, за да освободите братята си от ярема, в който са впрегнати. . . — Кълнем ти се, войводо — отговорили хайдутите. — Благодаря ви — продължила Елена, — а сега ви моля да ни оставите с байрактаря сами. Слънцето, сякаш да не гледа тъжните очи на Елена, се скрило зад върха над езерото. Там като изплакани сълзи плахо се показали първите звезди. — Страхувам се да не умра, без да мога да ти разкажа — с по-тих глас започнала Елена, когато с байрактаря останали сами. — Твоята любов към мене аз знаех, но нямах право да й отговоря и да я приема. Байрактарят слушал със затаен дъх. Езерото дремливо плискало вълните си. — Сега, в последния си час, желая да ти благодаря за нея и всичко да ти разкажа. Ако ми стигнат силите, няма да проклинам турския куршум, че е прекъснал живота ми рано. . . Може и да му стана благодарна, че е затворил очите ми преди твоите. Ако вместо мен оловото беше догонило теб, нямаше да имам сили да водя четата и да живея. . . — Войводо — надвесил се над нея байрактарят, за да я целуне. — Все още не съм свършила — спряла го тя. — Беше преди четири години пак на същата поляна. Горе по върха снегът се белееше, а тук цъфтяха мензухари, иглики. . . Любовта ме караше да кича косите си. После мисълта, че съм в четата за друго, като куршум прониза тялото ми и аз захвърлих цветята. Знаех, че в сърцето на хайдутина освен омраза към подтисниците друго не трябва да има. По цели нощи не затварях очите си, а ако се случеше да заспя, в сънищата ми идваше ти. „Аз за теб съм умислен и за теб пея" — чувах твоя глас. Но често като от дъното на размътен вир зад теб заставаше и друг образ. „А мен забрави ли?" — смееше се грозно Селим паша и зъбите му се жълтееха. Извиквах и се събуждах. Идваше да прогони хубавите ми сънища пак този Селим паша, който днес не можа най-сетне да се скрие от куршума ми. Умирам сега и аз, но с лекота в сърцето си, като след изпълнен дълг. Не знаеш ти, не знае и никои от четата, каква омраза ни „свързваше" с него. И с мъка Елена разказала за прекараната нощ с пашата. — Сега желая още един път да ти благодаря, че премълча любовта си и ми помогна да си отмъстя. . . Доволна съм, че ми стигнаха силите, и нека сега в последния си час, умра за теб не като войвода, а като Елена, която с цялото си сърце те обич. . . Не можала да завърши. Смъртта привързала и сковала езика и, както зимните студове сковават планинските потоци. С разплакани очи по бавно изстиващите устни целунал я байрактарят. . . Погребали я до езерото, заради което и до днес то носи нейното име. "Рилски легенди" - Марин Манчев Браво,Цецо,хубава снимка!
40	ceco : 27.05.2008 14:19 (39): Хубава легенда! Благодаря, SID!

В тази галерия не са позволени анонимни коментари.

Photo Club 4CoolPics
Users: 18307
Pictures: 160605

Всички снимки и материали, публикувани на сайта Забавления с фотография, са със запазени авторски права.
Използването им без писменото съгласието на автора е нарушение на Закона за авторското право и сродните му права.

За контакти и реклама: support@4coolpics.com