Снимка: Mirogled

	Снимка: Mirogled

Автор: SID

В галерия:	Фото тест
От дата:	14.09.2005 13:59
PRO гласове:	0
В любими:	0
Посещения:	326
Данни:	SID
Фотоапарат:	CANON POWERSHOT A310
Обектив:	няма въведени
Филм/Памет:	няма въведени

Авторът не желае добавяне на редакции.

Коментари
1	GQG : 14.09.2005 15:14 Да! Чудесна планина!
2	elf : 26.09.2005 12:19 snimkata e prosto perfektna, tozi izgled moje da go gledam cql den i nqma da mi omrazne
3	Nev : 08.10.2005 23:45 Красиво...
4	CROSSA : 01.12.2005 00:08 Супер е!
5	SID : 07.12.2007 17:20 Рилски легенди: Рилските езера Колибата ни беше кацнала край едно от Седемте рилски езера. Това беше първата ни нощ в нея. Въртях се върху папратовата постеля и не можех да заспя. До ушите ми достигаше шепотът на вълните, а на небето като далечни овчарски огънчета мигаха звездите. — Защо не заспиваш? — обади се по едно време дядо Дончо, — Леглото ли ти пречи или шумът на езерата? — Не шумът, а красотата им — отговорих му аз. — Такава красота и толкова чисти води никъде другаде няма. През деня от Дамга дълго се бях наслаждавал на прелестта на тия езера. Гледани оттам, наредени едно под друго, те грабват погледа с чистотата си и вълнуват душата на човека. Гледа ги той и му се струва, че вижда късчета от синьото небе. Или пък цъфнали в края на май ленени ниви, разлюлени от лек ветрец. . . Но тогава аз виждах в тях двете хубави очи на мама, за който бях започнал да тъгувам. . . — Не са това води, а сълзи — повдигна се от постелята дядо Дончо. — Това са сълзите, пролети за Илияна. И след това, знаейки, че ще го слушам, заразказва: — Долу в едно от селата край Искъра живяла тази Илияна. Била много хубава и сред другите моми греела като цвете сред тревите. Имала очи черни и големи, с извити като цвят на карамфил клепачи. Косите й се спускали по раменете като нощ пад натежало от плод поле. И неслучайно заедно с момците от целия край и слънцето я любело и задиряло. Заради нея сутрин радостно изгрявало откъм Шишманов връх, а вечер тъжно се скривало зад Дамга. Един летен ден Илияна била сама на полето. Видяло я слънцето и се зарадвало. Помилвало я с лъчите си и попитало иска ли да я заведе със себе си зад върха, където всичко било от пурпур и злато. — Моето злато е земята, където съм родена — отговорила Илияна. Омаяло се слънцето. Може ли земен човек да не желае злато и разкош? — Там е всичко красиво, няма мъки, труд и сълзи — продължило то. — Но за мен красотата на живота е в труда — отговорила му тя. Помръкнало слънцето. Тъмни сенки пролазили по земята. Не искала Илияна да се раздели с тази земя, на която заедно с мъките и сълзите имало и надежда. . . — Искам те, защото те обичам, но понеже съм слънце и не мога да те открадна, както правят на земята понякога хората, моля те да разрешиш поне да те виждам всеки ден и да те галя с лъчите си? — И аз те обичам и без теб не мога — усмихнала му се девойката. — Топли и светли са дните ми, когато те видя на небето. Затова идвай и ме гали колкото искаш тук, на моята земя. Където и да бъда, аз чакам твоите милувки. . . През една от пролуките на покрива на колибата като малка преспа сняг се показа луната. Огънчето гаснеше. Дядо Дончо стана и хвърли няколко цепеници. Почака да се разпалят и когато пламъците им като слънчеви петна заиграха по стените, продължи: — Затъркаляли се дните. Всяка сутрин с нетърпение изгрявало слънцето откъм Шишмановия връх, провирало лъчите си през малкото прозорче на Илиянината стая и бързало да намери девойката в леглото. — Ти си закъсняло, мило мое— посрещала го в градината тя. Сетне целия ден били заедно. Работела тя, а то я милвало от синьото небе. Лъчите му, нежни и ласкави, се плъзгали по косите, ръцете и бялото и лице. В своя сиромашки живот тя нямала друг другар, друга радост. . . Една сутрин слънцето пак така нетърпеливо се показало откъм Шишмановия връх и пак нетърпеливо надникнало в градината, където всяка заран сварвало Илияна. Но напразно Нямало я тази сутрин там. До една от лехите лежала мотиката й. Какво ли й се е случило? —запитало се то и се издигнало над върха. Полето се зеленеело. Искър безгрижно ромонел. . . — Илияно, къде си, моя малка Илияно?— завикало тъжно Слънцето. Но когато се спряло над поляната, се ужасило. Долу, сред боровете на зеления валог, се белеели разпънати шатри. И пред една от тях висяла обесена неговата хубава Илияна. Очите й, отворени широко, гледали с жал към Шишмановия връх. . . — Слушаш ли? —прекъсна дядо Дончо. И когато му отговорих, продължи: — Та ето какво се случило. След падането на Досьовата крепост останалите живи войници на цар Иван Шишман се оттеглили към Лакатица. Но предводителят на турците Лала Шахин и там решил да ги догони. Минал през селото и научил, за хубостта на Илияна. И нали имал право да върши каквото си желае, наредил на войниците си да я доведат в шатъра му. Но колкото хубава, толкова и храбра била тази Илияна и когато с нашественика останала сама, като разлютена орлица връхлетяла върху него. Не успяла да прехапе гърлото му и затова обесена висяла. . . Може ли сама девойка да се справи с такъв разбойник и с неговата стража. Замълча дядо Дончо и се ослуша. Огънчето мигаше, планината спеше. И разбрал, че стадото е спокойно, продължи: — Не изтраяло слънцето и заплакало. Неутешимо заплакало, както се плаче само за загубена голяма обич. Сълзите му се затъркаляли по хребетите и сипеите на планината, събрали се в затворените падини и образували езерата. Та затова са толкова красиви и чисти. Замълча моят другар, превъртя се на клековата постеля, покри се с дебелия ямурлук и заспа. Аз дълго останах буден с мисли за тая необикновена любов, родила рилските езера, тия слънчеви сълзи. "Рилски легенди" - Марин Манчев

В тази галерия не са позволени анонимни коментари.

Photo Club 4CoolPics
Users: 18470
Pictures: 162450

Всички снимки и материали, публикувани на сайта Забавления с фотография, са със запазени авторски права.
Използването им без писменото съгласието на автора е нарушение на Закона за авторското право и сродните му права.

За контакти и реклама: support@4coolpics.com