Петък мина... или за ползата от конгресите

nsirakov:

Добре че ги има тези конгреси, че да се видим с форумците...

Събрахме се на сБирка и от дума на дума решихме да напуснем прашната и обезлюдена София и да хванем къра... Да направим един минипленер с любезната подкрепа на админското тяло...

В уречения час започнахме да се събираме един по един

На минипленера присъстваха видните пейзажисти з.ф.х. Вадин и Тчани, майсторът на красивия пейзаж СпСтефанов и сърцето на групата Арго... групата бе подсилена с целокупното админско тяло, а душата на компанията ДерДевил ни даваше пример за добро настроение. На сбирката присъстваше и гост лекторът - Пехата... сондираше мнение да се присъедини ли към 4кулпикс-а или да изчака още пленер два..., както и вашият скромен разказвач - демек моя милост...

Пъра спирка бе Ихтиман за да посетим пътуващата изложба.. да се порадваме на верните фенове, да дадем интервю за медиите... въшбще да изпълним светската програма от визитата ни...

Куцо и сакато гледаше изложбата... и замислено цъкаше с език - брех да му се не види - какви красоти имало по света...

След официалната програма дойде ред на малко релакс в спокойната и луксозна атмосфера на Голф Клуб Ихтиман ( не го пъркайте с VW)... Там едно зелено, едно равно, едно тихо и спокойно... красиви момичета, яхнали красиви кобилки, показваха ефирни движения пред нашите погледи..

А блесналият поглед на Пехата показа че тяхното усърдие не е останало неразбрано...

какво ли си мисли нашият герой... дали пред погледът му не минават видения за красив швейцарски кантон, високо в планината, където е тихо и спокойно, мармотите правят шоколад, а кравите са лилави...

Арго предложи - и бе прието единодушно, да оставим голф-а на парвенютата и да потеглим на експедиция "Родова среща"... неговият род е тръгнал от малките Средногорски селца..., а се оказа, че и моят род по майчина линия е от тъдява.. та решихме да пообиколим .... да си спомним...

имаше 2 варианта... бясно по магистралата или бясно офроуд... познайте какво избрахме...

По път ни бе връх Еледжик... крайъгълен камък в нашата история... а и красиво местенце за посещение... само да си носите здрави обуки, че е на 20 минути стръмен балкански терен...

Но усилията си заслужаваха...гледката на Рила и Родопите, на Витоша и Средна гора както и Ихтиманското поле спираше дъха и караше сетивата да ликуват...

След кратка рекламна пауза на хранителни продукти от първа необходимост - обяд.. продължихме пътуването си... купихме по няколко манатарки за вечеря, по няколко мухоморки за тъщите (който ги има) и стигнахме внушителната стена на язовир Тополница... реката течеше спокойно въпреки недвусмислените белези за разрушителната и сила..

Тихият ромон на водата ни зареди със сили да продължим напред... стигнахме Лисичево... селото на Арго... спряхме на по бира в месния хоримаг и бяхме определени от месните бекове за репортери без граници, фотографи на Нешънъл Джиографик или поне журналисти от "любимият ни" почасов вестник... Един дядо в бяла премяна реши да разкаже за радостта му - неговата избранница спечелила място в Европарламента и по тази причина имало минтинг в нейна чест - пу да му се не види и журналистите - изпуснали бяхме събитието...

Дядото беше много колоритен, сладкодумен и отзивчив... разведе ни из селото да огледаме някой стари къщи и архитектурни паметници... да подишаме селският въздух...

той се оказа и месният даскал (пенсиониран разбира се...) абе готин човек...

След Лисичево е Боримечково.. малко забутано селце в Средна гора.. нищо и никаква махала, но свидна за мен... родно място на майка ми е това...

Групата реши да се направим на археолози... повече от 25 години не съм стъпвал там и бях забравил къде е и как изглежда къщата там... попитахме старите хора, разпитахме тук там и открихме къщурката където съм бил за последно като дете...

ех спомени...

Докато архивирах ( в RAW естествено) тази реликва останалата част от групата отиде на сафари... ( групата да покаже снимките на теленцата, кончетата, козичките и агнетата отстреляни на баирчето...!!!!)

Аз успях да хвана само Пехата седнал в стойка лотус да снима ( демек фотоловува)... рядко срещаната фото поза на агента явно действаше - животинките сами изкачаха пред него...

След родоват асреща бе ред и на малко фотоуроци.. Арго показа как се снима Макро и натюрморт...

А аз се направих на звероуротител и потанцувах с една змия..

Деца не използвайте за снимки на змии китаци и обективи под 100мм - оказа се, че тези дзверчета хапят като невидели... и са доста бързички - добре че не беше отровна... изненада ме неприятно но без неприятни последици и за двама ни...

Дойде време да разделим сили - групата потегли за Езерото в костенец и траянови врата, а аз трябваше да поема дългият и труден път към дома...

казахме си "ЧАО" с това страхотно кътче от България и си обещахме да продължим с пленерите из Родината и отвът...

spstefanov:

Някои говорят, че Coolpics - четата правели само масови пленери - Да, да, ама не  , катерят се по планините като кози и са екипирани за всички подходящи случаи.

Друго си е пейзажист /разбирай чалгаджия във фотографски смисъл/ да попадне на вода, отражения и драматични облаци - няма откъсване.

Неуморни пленеристите /конгресмените/ попаднаха на бисер в с.Лесичово - страстен оранжев привърженик на земеделското движение у нас. Дядото стоически изтърпя всички опити за репортаж и портретни напъни, като между другото ни разказа интересни неща за селото и неговите исторически паметници.

Втората вълна........ 

В село Боримечково, докато Сираков и Вадин разкриваха историческото наследство с помоща на местните жители, другата част от групата се изнесе в покрайнините на селото и неудържимо се отдаде на фотолов.

Един от ловците......

Който реши след фотографския отстрел, да изиграе успешно и ролята на пастир...

Другите се включиха с хъс, като видяха, че към скромната група от теленца и яренца се присъединяват двойка полудиви прасенца

Някои се вписаха в обстановката успешно и завоюваха доверието на "дивеча"

Всяко хубаво нещо има край, затова предзалезно се разделихме с Ники и се отправихме към "Траянови врата" по път към София.

DareDevil:

Крепостта Щипон, или Траянови врата - последният обект на връщане към София - снимка DareDevil

Преди да я посетим обаче, решихме да останем верни на себе си и да се подкрепим  Заслужихме си го след щурма на Еледжик - снимка DareDevil

Хм, не е върхът, но все пак се получи нещо и без светкавица въпреки нечии съмнения

elenajs:

Да внеса и аз своя принос към темата.
Голямо впечатление ми направи падащата вода на язовир "Тополница".

Това ме накара да пофилософствам на тема "големия свят и малкия човек".

Дядото с голям ентусиазъм разказваше за миналото на своя роден край.

Тук по най-папарашкия начин бях издебната, докато снимах ансамбловото съчетани на отбора по художествена гимнастика към читалище " Напредък" , село Боримечково.

Наближаваше краят на деня, а с това и краят на нашия фотопленер, затова на "Траянови врата" всеки снимаше на поразия, дори и сенките ни снимаха. ;)

Pehata:

София, Пловдив 9.06.2007 г.