РУСАЛИЙСКИТЕ И СТАНЧИНАРСКИТЕ ИГРИ –МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

  Традиционните календарни празници и обичаи,създадени от нашият народ, са тясно свързани с неговия семеен и стопански живот. Те отразяват неговият мироглед,носят традицията на народното изкуство и се характеризират със своята многофункционалност – религиозно-магическа, очистителна, познавателна, социална, естетическа, развлекателна  и т.н.
  С новогодишно-коледната група обичаи в Петрич се свързват карнавалните шествия и русалийските игри.Според данните от ХІХ и ХХ век, тези игри са се провеждали през т.нар. “погани” (мръсни) дни от Коледа до Богоявление (Водици) – 25 декември -6 януари. Русалиите съставлявали дружини от 20-60 момци. На първият ден на Божик (Коледа) те се прощавали с близките си и тръгвали да обикалят къщите и селата. Всяка дружина си избирала свой водач – балтаджия, един кеседжия – помощник на балтаджията, двама юзбашии – помощници на кеседжията, двама чауши, които вървят отстрани и пазят дисциплината, двама слуги, които събирали даренията, калаузи – съгледвачи, които вървели пред дружината. Балтаджията бил въоражен с малка брадва – балтак, а всички останали с железни саби. Дружината играела под звуците на две-три зурни и два тъпана. Русалиите имали установен свой ред – закон, който всички изпълнявали безпрекословно през дните, докато траели игрите. Вървели винаги по двойки едни след други – в две колони, и всеки стъпвал в стъпките на предходния. Не позволявали никому да прекъсне веригата или хорото им, с изключение на болни. През тези дни, докато са в групата, русалиите не говорели помежду си, с изключение на балтаджията, не се кръстели, не поздравявали близки и познати, не спели у дома си или у роднини, а всички заедно на установеното от съгледвачите място. Нощта никога не ги заварвала на открито.
 Русалиите никога не газели вода, не влизали в къща, където има лехуса (бременна) жена или мъртвец. Ако срещнели по пътя такъв, поставяли носилката на земята и я прескачали. Ако прехвръкнела някоя домашна птица над тях, убива ли я никога не ходели сами, а винаги по двойки за да се пазят взаимно от зли духове. Затова и в танците им изобилстват движения с ръцете и сабите, като че ли се пазят от въображаем противник. Русалиите играели около стари дървета, пресъхнали кладенци, стари гробища, кръстопътища и други места, където се смятало, че има зли сили и духове. Като ги обикаляли по три пъти със своите танци, се вярвало,че тези места се пречистват. Вярвало се също, че ако играят с кръстосани саби около болен, той оздравява.
 Сутрин и няколко пъти през деня балтаджията правел проверка на русалиите, минавайки близо до тях с насочена към нозете им брадва. Съгледвачите – калаузи, се движели преди групата и предупреждавали за идването и за да се избегне среща с друга русалииска дружина. Ако се срещнели две дружини, най-често се сбивали. Проливало се е кръв, падали и мъртви, които били погребвани на място и без опело. Ако едната дружина е по-слаба, тя минавала покорно с навадени глави под съединените върхове на сабите на по-силната дружина.
 Русалиите винаги са били посрещани с големи почести и са ги дарявали с пари, храна, ракия, вино и др. Дружината се връщала в селото си срещу Богояление и отивала в черквата свещеникът да им чете молитва.Тогава целували иконите, палели свещ, прекръствали се и се прощавали взаимно.
 Целта на русалийските игри в миналото е била прогонването на злите духове, носители на болести и мор по хората и добитъка, за здраве и събиране на средства за построяване на черкви, училища, чешми, мостове и т.н.

  В настоящето, когато мистичната и магическата им функция е отпаднала, русалийските игри придобиват зрелищен характер. Ритуалното в тях е изместено за сметка на театрализирането им.
  Днес в Петрич русалийските игри се съчетават с кукерско шествие и представляват единен карнавален празник, наречен “Сурва”, който се провежда на 1 януари.
  Допреди 10-15 години в Сурва са взимали участие само момци и мъже, които са изпълнявали и женски роли, но днес в групата се включват и млади момичета, облечени в носии (не се обличат и маскират обаче като станчинари). Всеки квартал в града сформира своя група. Групата е многочислена и наброява 30-80 души. В нея ярко се открояват две ядра. Едното се състои от мъже, облечени като русалии, които се наричат “франгалии” (идва от бялата фустанела - “франга”). Другото ядро са “станчинарите”- маскирани мъже.
  Основните персонажи в групата са : двама зурнаджии, един тъпанджия, 20-30 франгалии, булка, 10-15 моми, гяволи, арапи, пепелаш, мечкари и мечка, баба и дядо, магаре или камила, попове, доктор, диви и домашни животни и др.

Подготовката за Сурва – разучаването на хората и игрите,приготовлението на костюмите и маските – започва около месец преди празника. Станчинарите и франгалиите се събират на предварително уточнено място (мегдан,кръстопът,поляна), където всеки ден надвечер под командата на балтаджията се разучават хората и игрите. Той е водач на цялата група, организатор на театралното шествие и трябва да бъде много добър “игроорец” – да знае всички хора и игри.
 Приготвянето на костюмите се пази в пълна тайна както между самите участници в групата, така и между отделните групи в града. Само балтаджията е осведомен кой какъв персонаж е избрал. От предварително събраните птичи пера и животински кожи – овчи кози, заешки, свински – се ушиват маски, наречени “сурати”. Станчинарските сурати са няколко типа. Едни от тях са натуралистични направени от естествени глави и кожи на животни - заек, прасе, мечка, козел, елен и др. Други представляват различни зооморфни маски от плат и кожи. Те са оформени с очи и уста, украсени с цветни вълнени прежди, ширити изрисувани с бои. Зъбите им се правят от разноцветни клечки, тиквени семки и най-често от обелен кромид лук, носовете се оформят от дръжки на кратуни, дълги червени чушки, обелени царевични мамули и др. По сурата висят най-различни дрънкулки – люти чушки, пуканки, пера от птици. Има сурати ушити от плат, на които най-отгоре се пришиват естествени глави на орел, петел и др. птици, а по плата се пришиват пера,които след това се боядисват с разноцветни бои.

В Петрич станчинарите са облечени целите в кожи обърнати с козината навън. През кръста са препасани с колани, на които са окачени звънци – джангърлаци, клюмби, в ръцете държат тояги или дървени саби, обуват гумени или свински цървули, които са с козината навън.

 Костюмът на франгалиите се състои от бели ризи без украса със закопчани ръкави; бели памучни гащи, също без украса. Обличат “чепкен” – елек с “крила”, който е тъмен или бял вълнен плат богато украсен по гърба, крилата и предниците с черен гайтан, пайети, сърма, а отвътре е обшит с черен хастар. Носят бяла плисирана фустанела – франга, дълга до под коленете, с 60-120 клина (плисета); опасват се с червен вълнен пояс. Над поясите от двете страни се слагат да висят дълги бели кърпи с бродерия по двата края, под поясите отзад слагат триъгълни дантелени кърпи,извезани с пайети по краищата. През двете рамена, кръстосано, се  завръзват две шамии – кърпи с висящи краища под мишниците. На главата слагат калпак с плитко конусовидно дъно, от едната страна се пришива триъгълна кърпа. На краката слагат шарени чорапи или бели калци до над коляното, обшити с гайтан. Обуват кожени или гумени цървули.
 Момите са облечени в типичната за този край бяла сая с къси ръкави; бяла риза-кошуля, с везани ръкави и поли; червен прегач – престилка с геометрични фигури ; колан от вълнена тъкан, в който са пъхнати пошове – триъгълни кърпи. Използват се различни украшения – гердани, гривни, синджири, сребърни пафти и др. Забраждат се с бели или червени шамии. Обуват шарени чорапи и цървули (или обувки).
 Облеклото на “арапите” се състои от бели панталони и куртки или от цял гащеризон и желязна каска с два големи биволски или еленски рога отгоре. Лицето е омазано с олио, нацапано със сажди, тъй че блестят само зъбите, направени от кромид лук. Ръцете също са нацапани със сажди и вакса.

 Дяволите – “гяволите” – обличат син доков гащеризон (или ушит от кожа), на главата нахлузват доков сурат с големи рога от царевични мамули, обшити с плат. Отзад си пришиват волска опашка или нарочно направена такава от плат с топуз накрая. На гърба и на гърдите окачват огледала, а на двете рамена пришиват големи крила от птици. Винаги държат в ръцете си вила или маша – дюлаф.

Много интересен е образът на пепелаша – кюмюрджията, който се среща единствено в този район. Дрехите му са от дрипи, на кръста е привързана торбичка с пепел, лицето му е напудрено цялото с брашно, за нос е прикачена дръжка от кратунка, а очите му са изрязани от кора на тиква. В ръцете държи лък със специално пригодена стрела, която хвърля пепел, но не отлита лъка.

  Станчинарите водят със себе си “магаре”, ”кон” или “камила” – двама момци, покрити с голям козяк или  черга. Предният има сурат от кожа, а отгоре носят самар, върху който срещу заплащане возят хора от публиката – за здраве.
 Непосредствената подготовка за Сурва се прави на 31 декември вечерта, когато да последен път се преиграват всички хора и игри. На 1 януари рано сутринта – “на развиделяване” – всички станчинари и франгалии се обличат вкъщи. Първи на мегдана се появяват балтаджията със зурнаджиите и тъпанджията. Те започват да свират “русалийския сигнал”, “Алай” и “Франгелското”, докато се събере цялата група. Тогава балтаджията прави подредбата. Всички се нареждат в три колони един зад друг. Най-отпред в средната колона е тъпанджията, а от двете му страни са зурнаджиите. В средата след тъпанджията се подреждат булката и момите, а след зурнаджиите, от двете страни на момите са станчинарите, гяволите и всички останали персонажи. Начело на групата застава балтаджията. Всеки е длъжен да изпълнява заповедите му.
 В така установения ред групата тръгва из улиците на своя квартал и обикаля къщите. Франгалиите и момите играят “Алай”. Всички останали скачат в ритъма на музиката и звуците на джангърлаците. Стигайки до някоя къща, по знак на балтаджията се засвирва “Франгалийското”, а франгалиите и момите се подреждат в кръг.
 

  Булката заедно с балтаджията или специално определен франгалия и един арап влизат в двора на къщата, а всички останали остават навън. Булката целува ръка на домакина, дарува го с кърпа през рамо, след което отново си я взима и получава пари от него. В някои къщи стопанинът “краде” булката и я крие, арапинатът го хваща и му иска откуп за да не го нацапа с вакса. “Краденето” и “криенето” на булката се прави с вярата, че с това ще избягат болестите и злините от тази къща, че годината ще бъде здрава и плодородна.
 След като обиколи всички къщи на квартала,дружината се отправя към центъра на града, към площада. Ако се случи да се срещнат две групи, арапите и гяволите пазят много внимателно булката (касата) и момите за да не бъдат откраднати при разминаването. Станчинарите започват да скачат и дрънчат с джагърлаците с все сила тъпанджията удря възможна най-силно с кияка. Всяка група се стреми да открадне мома и да заглуши музиката на другата и която успее се смята за по-силна.

 
Площадът е най-престижното място на карнавалното шествие. Публика от целия град оценява коя група е най-голяма, най-красива, най-майсторски изпълнява хората. Затова всяка група чрез арапите и гяволите се стреми да завземе повече място на площада.

След играта на площада групите се разотиват по кварталите си, а публиката прави голямо хоро. Със смях и веселие се танцува до тъмно.

Из “Танцовият фолклор на Петрич”
Автор: проф. Николай Цветков

Фотографии :  Десислава Генкова - Elrisha