Градът ме мрази, иска да ме изгони... и вчера успя... отново.

Запалих колата и потеглих към полето... далече от шума, от пушека, от данданията по посрещането на Европчаните...

Отидох пак тук

Близко е, тихо е, спокойно... десетина рибари се надлъгваха с рибата.

А старият ми познайник пак беше тук

Определено се чувства в Марица като царицата на околията... красавец...

Очаквах, че и днес ще е тихо, но ме посрещна истинско сражение.... ято корморани пристигаха в боен ред към удобните вирчета на Марица...

Първоначално ги помислх за патки, но се оказаха гъски  хаха - корморани бяха от рода ГОЛЯМ КОРМОРАН...

Първи -пристигнаха ескадорнът разузнавачи Сини корморански Авиосили, с бърз и пикиращ полет успяха да разузнаят има ли опасност или не...

След това двойка бомбандировачи се гониха над реката за да разчистят място за кацане на големите туристически лайнери тип Джъмбо корморан

А когато решиха че брегът е чист и няма нашественици, започна истинско оживление - то не бяха кацания

... и не бяха излитания

Всичко бе мирно и тохо до момента, в който долетя старият разбойник - митничаря на марица и глъчката стихна, полетите бяха прекратени поради лоши атмосферни условия, а всички се спотайваха да не ги види митничаря - старият мишелов

Хубаво бе вчера - починах си добре...