Пловдив - между работата и почивката  един ден на Николай Сираков - nsirakov

Днес ми се отвори 1 час свободен и аз беж към Стария град, да поразходя апарата... нямах много време и не можах да заснема всичко, но темата е отворена към всички заснели частичка от историческото минало на града. В модерния център имаше среща на производителите на мед.. сладка работа ви казвам... едвам се отлепих от мястото

Пловдивската главна е нещо уникално - от модерните сгради от бетон и стъкло, към Стария град и тихите и сенчести сокаци , преходът е постепенен и плавен, сякаш за да поведе туриста към едно пътуване към миналото...По средата между настоящето и миналото стои най-новия LANDMARK на града - доказателството че винаги сме били "пъпът на вселената", както и "кръстопътят между изтока и запада"...

Наистина Пловдив си е люлка на религии и цивилизации... след Джамията на площад Джумая...сгушена в листата се подава камбанарията на Арменската църка...

... А малко по-нагоре е и нашата Св. Константин и Елена...

Калдаръмените улички, стръмните баирчета, тишината от града (шумът от колите остават далеч и надолу и тишината направо може да те отпусне, че да заспиш.. всичко това не може да се предаде само с една снимка.. трябва да се изживее на място...

Етнограският музей ми показа нов поглед към нашата история,... от стената му се открива гледка, която нашепва за периода на Възраждането и лично на мен ми напомня за Копривщица...

Кой може да предположи, че насред центъра на града, насред пушека и клаксоните, насред градския смог, може да се открие гледка, достойна за десктоп на WINDOWS - добре че Бил Гейтс не е идвал в БГ...

А навръх Рахат тепе ме спря страхотна музика... от двама гайдари, които весело се надсвирваха и редяха кръшни мелодии..
Весело им беше, свиреха за сърцата и душата си... сами навръх стария град.. сякаш Орфей в съвременен вариант...
А изненадата ми щом се заговорихме беше пълна... и двамата не бяха българи а чужденци

От Япония

и от Исландия

и двамата учат българска гайда в Пловдивския университет... от двете най-отдалечени от България местенца се намериха хора открили пламъка на българското, който доста от нас загубиха в последните години....

изкара­х незабравим час почивка между задълженията ми, а на изпроводяк двамата гайдари ме изпратиха с "Излел е Дельо Хайдутин"...