УЛПИЯ ЕСКУС

Пребирайки се по  най традиционния  ми  маршрут в провинцията, на едно от последните кръстовища   видях нова  указателна кафява табела,  почти  подминах,  цифрата 44 ме закова,  първо се сетих за 42 превключването беше за част от секундата    и понеже не махах за стоп а шофирах  зарязах асоцияцията с глактическия роман .
Улпия Ескус   44км и архитектурен символ  ,  такива табели има от едно неопределено време, тяханата основна задача е :

 да ви отклонят от верния път

 изследване    джунглата на пътното безтабелие  където само неизбежната ВинЕтка събужада светли чувства към силните на деня 
 
 запознаване с  местния  диалект    “НиГу знам коо е   нит-пА      къДее” 
“ Тука  не  на таме а малко по натаме, и след два километра .....”
 
 (te-tam-na-2-km-) снимка

Обадих се в базовия лагер  /разбирай дъщеря ми която вече беше достаъчно будна/ ,    сричките не помгнаха  но  буква по  буква  направих ме  бързо проникване чрез Гугал  с магическите   УЛПИЯ ЕСКУС.
Открих ме два маршрута  през село Славовица или през Гулянци ., даже  името беше митично написано  на пътната републиканска  карта между селата Гиген по към Дунав и  с. Байкал .
Стигайки основната цел на нашето пътуване преговорих ме знанията на  наличните комшии, от което аз си въобразих че през  селото Славовица  е по  кратко и удачно .   Жена ми взе  съдбата ни в свой ръце и зае мястото зад волана ................................................  с помоща  на местните   хора минах ме  селото Славовица   /там е култовото ТВУ от филма  „Всичко е ЛЮБОВ”/  за да се отправим  към   село Искър.
Попаднах ме на   „ПЪТека” с  лунен релеф и ярко изразен оувроуд характер на които повърхостния слой    беше така измит че няма причини някой да помни  кой  точно   не си е свършил работата  и до днес .
Преплувайки почти всичките 9км   от кал и киша сякаш от нищото  изплува  един  мистичен мъж ,
В тези ями  беше трудно да повярваме  че може да се премине,  най малко с велосипед .   Респектирана от  появяането му нашта водачка намали и рискува смело в калта на липсващия  път в дясно  почти спирайки когато се изравни с него ......  внимателно   го заля  от горе до долу с киша премесна е кал    влизайки в поредната не видима яма .

След като се загубихме два пъти и се на намерих ме  три пъти с радост се загубих ме още веднъж  отклонявайки се по табелка Улпия Ескус 15км   в самото село Гиген  за да стигнем  на 9 км в село Загражден , връщайки се  се намерих ме за последно,  имали сме само двеста  метра  за да видим

която се оказа  накрая на селото.
Първото което си казах „ е за това ли се трепах ме  в тоз пущинак”
Погледнах дисплея на фотоапарата с готовия  „исторически кадър” и
ми стана  малко  чоглаво . Времето беше крайно неподходящо за  снимки
дори и репортажни . Пак погледнах крепостта  и започнах да  виждам ))) .
Пред мен се оказа Горда рехава  ограда с  големи здрави катинари,
Нищо общо с „страшната”  плъзгаща се врата на бирарията „При Кмета” .
Понеже освен с мерак  се оказа че нямам други инструменти , продължих по оградата от бодлива тел в  ляво. Минах  двеста метра и онемях - >