Nikon Coolpix S4  - автор Иван Масларов (Jumbo)

.

.

Не беше далеч времето, когато Nikon започнаха да правят компактни дигитални фото камери. Това се случи в лето господне 97 мо на изтичащият вече двадесети век. Тогава появите се първи модели бяха далеч от дизайна на съвременните им внуци. През 1998 година обаче се появи една серия камери, които се наложиха с уникален дизайн. Това бяха така наречените шарнирни камери, при които тялото с дисплея и цялата електроника бяха подвижно свързани с шарнирен болт с обектива и цялата тази система позволяваше двете половинки на камерата да се въртят една спрямо друга. Тогава все още нямаше навлезли въртящи се спрямо тялото дисплеи и това помагаше на фотографа да нагласи камерата по най-удобният за него начин. Достатъчно бе само да насочи обектива към снимания обект, а тялото с дисплея да завърти така, че да му е удобно да гледа. Лесно се снимаше с ръце над главата, ниска гледна точка от земята, поглед надолу, без да се навежда и много други положения. Моделите от тази серия бяха: Nikon COOLPIX 900; Nikon COOLPIX 950; Nikon COOLPIX 990; Nikon COOLPIX 995 и последният Nikon COOLPIX 4500.  всички модели ги свързва факта че се използваха доста и от професионални фотографи защото ерата на евтините DSLR камери не бе настъпила. Последният модел макар и модел на 2002 година все още може да се намери в магазините по света. Както споменах това бяха модели удовлетворяващи изискванията дори и на професионални фотографи. Имаха пълни ръчни настройки и възможност за употребата на външна професионална светкавица от серията SB на Nikon.

Преди няколко месеца разглеждах един Nikon COOLPIX 4500 на един колега и си припомних времето, когато го видях за пръв път на Фотоваканция 2002 в Приморско. Харесах го още тогава, но липсата на финанси не ми позволи да го взема. С колегата коментирахме за тази серия на Nikon, колко е удобна и как DSLR камерите са изтрили този тип камери от пазара. По някакво странно стечение на обстоятелствата пак на Фотоваканция, но този път 2005 разбрах за новите модели камери, които Nikon пуска на пазара. Сред тях бе и модела Nikon COOLPIX S4 който се появи като един наследник на прословутата шарнирна серия.

Първото, което забелязах е, че фирмата е спряла производството на полу професионални компактни камери и ги е заменила с DSLR от по-нисък клас. Nikon COOLPIX S4 бе слязъл в класа на любителските камери и по-точно в класа „Стилни”. От този клас Nikon имат още 3 модела, но за тях ще говорим другаде.

Алуминиев корпус. Големина колкото кутия Marlboro 100 (имаше на масата иначе аз съм против цигарите). Затова пък седи по-удобно в ръка (явно моята е голяма) и има 2.5 инчов дисплей, който е видим и при обедно слънце. Това е важно изхождайки от факта, че отсъства оптичния визьор като алтернатива за добро кардиране, когато има силно слънце. Както казах шарнирна система, при която обектива се върти спрямо тялото.

Матрицата е 1/ 2,5 инча CCD с 6 милиона ефективни пиксела.

Основна вина върху матрицата да се проектира качествено изображение носи обектива на камерата. Тук обективът е Nikkor от висок клас с ED елементи. Фокусно разстояние 38мм до 380мм (приравнено към стандартите за 35мм филм) или както сме свикнали да мерим вариото – х 10 и светлосила 3,5 по цялата дължина на обектива. Правя се на разсеян и се надявам, че сте забелязали най-уникалното нещо на тази камера, а именно 10 кратния варио обектив. Възможностите за фокусиране са от 30 см до безкрайност, а при макро режим максимално близкото разстояние е 6 см. Освен оптичното варио има възможност и за дигитално, което е х4 (но може би няма да е много добре да го ползвате, защото така снижавате качеството на заснетото изображение).

Ще призная, че липсва оптичен стабилизатор на оптичната система (но има електронен при снимки на видео клип) и трябва да се съобразите с това, когато снимате на максимално приближено варио и не много добра светлинна обстановка. Спусъка и затвора на камерата да доста меки така, че не забелязах да има сътресения от процеса на снимане. Освен това както знаете вече камерата позволява на обектива да се върти и така не се налага да снимате с протегнати напред ръце, за да визирате изображението, достатъчно е да завъртите дисплея към очите си да подпрете камерата на гърдите си и ето ви стабилна опора. Аз поне така процедирах.

Говорейки за обектива не трябва да се изпуска, че той е авто - фокусен. Самият фокус е контрастно детекторен TTL система и предлага няколко възможности за работа. Може да е единичен или следящ фокус в зависимо какви обекти снимате. За подпомагане на фокуса има АФ асистент, който представлява лампа в оранжева светлина, с която се осветява снимания обект с цел по-добър контраст и от там по-добър фокус.

Освен добър фокус снимката трябва да има добър цветен баланс, за да излязат точните цветове. За това се грижи белия баланс. Възможности са: автоматичен, ръчен, който ви дава възможност да направите свой собствен баланс и 5 предварително заложени най-често срещани баланси. Nikon винаги са имали много добър баланс на бялото и тук той се представя много добре.

Снимане с камерата. Основни характеристики: скоростта на затвора варира между 2 секунди и 1/1000 част от секундата. Има автоматичен режим за снимане (с корекция на експозицията +/ - 2 експо единици) + 16 снимачни шаблона (портрет; портрет с приоритет на фокуса на лицето; в стая; нощен портрет; плаж; планина; природа; залез; музей; фойерверки; макро; прекопиране; контра жур; асистент за панорама; спорт; нощна природа) когато се използват шаблони като нощна природа и нощен портрет, камерата задължително трябва да е на статив, защото повярвайте ми няма ръце, които да я задържат стабилна при времена на затвора под 1/8 сек. Светло чувствителността на камерата варира от 50 до 400 ISO.

Споменах за някои от снимачните шаблони, но искам да обърна специално внимание на някои. Портрет с приоритет на фокуса на лицето е опция, която Nikon въведоха за по-високият си клас камери и е полезна с това, че в кадъра се търси човешко лице и фокуса се поставя автоматично там. Така се гарантира фокус на снимания обект, а не на фона зад него например. Друга полезна опция са шаблоните показващи правилната композиция при снимки на портрет или на природни картини в зависимост дали има хора на тях или са само чист пейзаж. Това е полезно за начинаещи фотографи с цел да „хванат” основните принципи на композицията.

Преди да спомена за техническите характеристики на снимката ще спомена още две полезни неща. D-Lighting е функция работеща след като сте направили своята снимка. Използва се да просветли сенките в кадъра, без да изсветлява допълнително светлите участъци и така прави по-равномерно осветена снимка. Запазва оригиналният кадър (това означава, че губите място на паметта си). Полезно е, когато няма да коригирате снимките на компютъра си, а директно ще ги оставите за печат. Със същата идея е и опцията за корекция на червените очи. Когато снимате със светкавица, независимо че ползвате режим за избягване на червените очи, те понякога си стават. Вместо на компютъра правите корекцията в камерата и пестите време.

Когато снимате може да избирате между четири резолюции вариращи от 2816 x 2112 до 640 x 480 пиксела. Формата на запис е JPEG (EXIF 2.2)
а за видео режима - MOV (Motion JPEG) (за видеото по-късно). JPEG файла може да го компресирате в три степени. Както знаете аз препоръчвам винаги да се снима на най-добрите показатели, тоест 6МП и най-малко компресиран JPEG. Една снимка винаги може да намали като обем, но никога не може да се увеличи качествено. И като почнах да говоря за намаляване на снимката, то има две възможности още в камерата. Да изрежете част от нея (както функцията кроп във фотошоп) или да я ресайзнете (намалите) в размери подходящи за изпращане по E-mail (640 x 480; 320 x 240; 160 x 120 пиксела). Снимките и видео клиповете се записват на SD тип памет (камерата не поддържа ММС). Вградената памет както споменах е 13.5 МБ, но тя е повече за тестване, а не да разчитате на нея. Купете си голяма карта. 512 МБ или дори 1 ГБ цените не са толкова високи както преди години. Така хем ще имате пълно качество снимки хем няма да са малко наброй.

Светкавица. Надявам се не сте помислили, че тази камера няма. Има и тя е със следния диапазон: от 0.3 – 3 метра. Режими: автоматичен, анти червени очи, изключена, включена, бавен синхрон (задължително камерата на статив освен, ако не гоните специален ефект с размазване).

Задължителното видео клип. Фото камера, не видео камера е основният принцип, от който изхождат в Nikon като са ограничили клипа до 180 секунди за най-високото качество. Предлаганите възможности: 640 x 480 пиксела с 15 к/сек. 320 x 240 пиксела с 15 к/сек. 160 x 112 пиксела с 15 к/сек. Всички клипове са с възможност за запис на звук. В режим на видео разполагате с две много приятни опции: VR функция, която всъщност е електронен стабилизатор на изображението туширащ стандартното треперене на ръката. Другата опция е възможността за следящ фокус по време на снимането, имате все едно истинско видео камера с фокус във всеки един момент. За заснемане на видео избрах най-високите показатели и останах видимо доволен. Вярно дразни това, че има само 3 минути за запис, но това лесно се преодолява просто правите няколко къси клипчета, които после сглобявате в един общ филм. Така или иначе добрите оператори снимат къси клипчета.

Остана да спомена само, че камерата си има задължителните A/V и USB изходи и факта, че работи с 2 АА тип презареждаеми или алкални батерии.

Едно заключение. Уникална камера, малко тип Джеймс Бонд или пък папарашка, защото снимането с нея не привлича погледа точно поради факта, че обектива се върти спрямо тялото и не се налага да снимате с протегнати напред ръце. Това е камера за забавление или за хора обичащи да хващат лица в града в естествения им вид, без да разбират, че са снимани и с това да нарушат снимката.

.