Част 1-ва                                                      

Светлинните условия късно вечер или през нощта са доста специфични и недружелюбни от фотографска гледна точка, но с повече старание и експериментаторски дух, можем да заснемем някои ефектни градски изгледи или необичайни пейзажи сред природата. Първата част на тази статия е посветена на това, как да уловим през обектива на нашия фотоапарат настроението и особения колорит на нощния град.

Да започнем с изискванията към оборудването, което използваме за нощни снимки. Преди всичко трябва да разполагаме с филмов или дигитален фотоапарат, който предоставя пълен ръчен контрол върху ескпозиционните параметри (скорост и диафрагма). Възможността за ръчно фокусиране също не е за пранебрегване. В зависимост от конкретните условия, времето за експониране при нощни снимки обикновено е от 1 до 30 сек. В този случай е задължително да ползваме статив, който ще ни усигури добра стабилност по време на експониране, в противен случай получените изображения ще са размазани. Повечето огледално рефлексни фотоапарати имат множество движещи се части, които придизвикват вибрации по време на сработване. В тези случаи е важно стативът да е масивен и да е оборудван със стабилна панорамна глава (фиг. 1). Освен това добрата панорамна глава дава възможност за прицизно насочване на фотоапарата в различни посоки и по този начин разширява възможностите за избор на гледна точка.  Компактните „сапунерки” рядко изпитват силни вибраци при сработване и техните собственици могат да се задоволят дори с джобен статив (фиг. 2).

                                                     Фиг. 1                                                                                              Фиг. 2

Както споменах по-горе, заснемането на нощни сцени изисква дълги експозиционни времена. Повечето фотоапарати с електронно управлвние на затвора отработват скорости до 30 секунди, което обикновено е напълно достатъчно при нощни снимки. При някои стари механични модели скоростите на затвора са лимитирани до 1 секунда, а често и до 1/30 сек. В тези случаи трябва да поставим фотоапарата  на скорост “B” (bulb), при което затворът остава отворен толкова дълго време, колкото държим натиснат спусъка, като времето за експониране можем да измерим по ръчния си часовник. Тук е време да се върна на проблема с вибрациите. Когато натискаме спусъка, ние предаваме движенията на нашето тяло върху фотоапарата, което неминуемо ще доведе до разместване по време на експониране. За да избегнем пряк контакт между нас и фотоапарата, можем да ползваме вградената самоснимачка (selftimer), но този похват не ни позволявава да изберем точно момента, в който да сработи затвора и поради тази причина в кадъра могат да попаднат нежелани движещи се обекти. Много по-комфортно и сигурно ще работим използвайки механично жило (фиг. 3) , а при съвременните фотоапарати –  електрическо или безкабелно дистанционно управление (Фиг. 4).

                                       Фиг. 3                                                                                        Фиг. 4 

Остава да се спра по-подробно на най-важния елемент от оборудването – фотоапаратът. Той може бъде филмов или цифров. Всяка една технология си има своята специфика, предимства и недостатъци.

Когато снимаме на филм, можем да правим произволно дълги еспонации (например, няколко часа), без това да повлияе съществено на качеството на негатива или диапозитива. Тук обаче има един специфичен фактор – ефектът на Щварцшилд. Въпросният ефект се изразява в това, че с увеличаването на времето за експониране, номиналната светочуствителност на филма намалява като отделните филми реагират по различен начин. За предпочитене е да се ползват професионални филми, за тях винаги има подробна информация и указания какви корекции да се правят при дълги експозиционни времена. Трябва да се има в предвид също, че прекомерното увеличаване на времето за експониране може да доведе до силно разбалансиране и нелинейност в цветовете при някои цветни материали, но при съвременните продукти това се случва изключително рядко. С цел достигане на максимално качество и детайлност в изображението е добре да ползваме филми с ниска чувствителност, например ISO 100. Обикновено за нощни снимки се ползва филм за дневно осветление (daylight),  при което осветените от уличните лампи сцени придобиват характерен топъл оттенък. Ако този ефект ни се струва в повече, можем да ползваме конверсионни филтри 80B или 80C, които ще „изстудят” снимката.

Ако експонираме много дълго време с цифров фотоапарат, това ще доведе до много голямо ниво на цветния шум в изображението. При дигиталните огледално рефлексни фотоапарати (DSLR), експонации до 30 сек. са допустими, даже някои модели се справят съвсем приемливо при времена от 1-2 минути. При компактните „сапунерки” трябва да се ограничим до максимум 10 секунди. Както при филма, така и тук е добре да предпочетем най-ниската възможна светочувствителност. Голямото предимство на цифровите фотоапaрати се състои в това, че веднага можем да видим полученото изображение на вградения дисплей и при необходимост да внесем нужните корекции в работата си. Когато снимаме с компактен дигитален апарат е добре да ползваме оптичният визьор (когато го има), тъй като при ниски нива на осветеност, образът в дисплея обикновено не е особено отчетлив и това затруднява композирането на кадъра. Друг много важен момент е изборът на формат, в който да запишем заснетите кадри. За предпочитане е да се спрем на RAW, тъй като в процеса на конвертиране можем да коригираме изображението в много широки граници.

Когато затворът на фотоапарата стои дълго време отворен (с изключение на механичните модели) е на лице повишена кансумация на ток. Добре е да имаме под ръка резервни батерии.

Разхождайки се през нощта със скъпа техника в себе си е редно да помислими и за своята безопасност. Подходяща компания ще е от полза.

Време е да пристъпим към самото снимане. По принцип нощни снимки се правят не точно през нощта, а малко по-рано, по здрач. Тогава контрастът при градските сцени е по-малък, тъй като все още наличната естествена светлина дава едно общо осветление, а светлината от уличните лампи, прозорците и праминаващите автомобили дава небходимия акцент, който създава впечатление за нощна снимка. Много важно е да се подбере точно този момент, в който естественото и искустваното осветление са в нужното съотношение. Това обикновено е много кратък промеждутък от време, който продължава не повече от 15-20 минути и се нарича „режимно осветление”. Най-добре е предварително да решим какво точно ще снимаме, да поставим фотоапарата на статива, да композираме кадъра и да чакаме точният момент. При режимно осветление условията се променят доста динамично и често не остава време за приготовления. Вижте снимката на фиг. 5, там все още дневното осветление доминира и поради тази причина нощният ефект е малко неубедителен. Кадърът на фиг. 6 е заснет едва 18 минути по-късно и както виждате, липсват добри тоналани разработки в тъмните участъци, тъй като основното осветление вече идва предимно от уличните лампи, които не осветяват равномерно цялата сцена. Ако бях снимал още по-късно, небето щеше да бъде почти черно и  фигурата на конника  нямаше да се откроява на фона му.

Фиг. 5                                                                                          Фиг. 6

Истината е някъде по средата. Кадърът на фиг. 7 е заснет  шест минути след този от фиг. 5. Настройките на фотоапарата са: ISO 100; диафрагма 13.0; скорост 3 секунди. Експонацията бе измерена по постамента на паметника. Тези три примера съвсем красноречиво илюстрират динамиката, с която се променя осветлението по това време на денонощието. Поради тази прична фотографът трябва да е предварително подготвен и когато настъпи подходящият момент, да работи бързо.

Фиг. 7

Искам да се спра по-подробно върху измерването на светлината при нощните снимки. Автоматичните режими на снимаме са крайно непропоръчителни. В тези условия имаме много голям интервал от яркости и автоматиката на фотоапарата трудно би отработила коректни стойности. Най-лесно е да измерим експонацията с вградения експонометър. Още по-добре е ако същият има спот режим, който позволява да се измери яркостта на малки участъци от кадъра. Измерване с приоритет в центъра също е добър вариант. Трябва да насочим централната част на визьора към обекта, чиято яркост желаем да измерим, да поставим фотоапарата на ръчен режим и да нагласим съответните стойности. След това можем да прекомпозираме кадъра според творческия си замисъл. Експонацията трябва да се определя по тази част от композицията, която желаем да бъде правилно експонирана. При това е възможно други участъци да станат прекалено плътни или пък да „прегорят”.  С малко повече опит и статистика, практически всеки би могъл да придобие усета, по кои детайли от кадъра да определя експонацията.  Съществен елемент от нощните  градски пейзажи са светлините от праминаващите автомобили. Ако затворът е отворен по-дълго време, то тогава тези светлини ще се очертаят като дълги светли линии, които преминават през кадъра. Ако изберем по-кратка скорост и по-отворена диафрагма, ще имаме рисунък под формата на много ярки и къси светлинки. Нека поясня по-подробно. Ако сме достигнали до парамерти, например, скорост 1 сек. и диафрагма 4.0, то можем да увеличим скоростта с две степени – до 4 сек. и съответно да затворим диафрагмата с две степени, до 8.0. И в двата случая статичните обекти в кадъра ще бъдат еднакво експонирани, разликата ще е само в рисунъка от светлините на праминаващите автомобили.

Немалък проблем е и въпросът с точното фокусиране. Автофокусът често не съумява да се справи при тези нива на осветеност. Най-добре е да го изключим и да фикусираме на ръка. Ако снимаме общи планове с компактен цифров фотоапарат, то можем направо да нагласим фокуса на безкрайност.

Фиг. 8  Фотапарат Canon EOS 350D; обектив CZJ Sonar 135/3.5; ISO 100; скорост 6 sec; диафрагма 16.0

Фиг. 9  Фотапарат Canon EOS 350D; обектив CZJ Sonar 135/3.5; ISO 100; скорост 10 sec; диафрагма 16.0

На снимките по-горе просто подхвърлям идея за експеримент със светлините на преминаващите автомобили. Интересни ефекти можем да уловим и върху мокрия асфалт (Фиг. 10)

Фиг. 10

Нощтният град предоставя много възможности за фотографски експерименти. Условията за снимамне са доста тежки, но както виждате, с повече старание и фантазия можем да уловим доста интересни образи. На слука ! 

Очаквайте скоро Част 2-ра „Нощни снимки сред прирoдата”

14.08.2005 г.

Борис Бишков (borovinka) 

За мнения, въпроси и коментари