4coolpics.com Home
 тук прохождат талантите :) Фото Форум | Чат | Вход | Регистрация | Правила | Контакти | Търсене English
Начало
 
 
 СНИМКИ
Фото конкурси
Фото галерии
Избрани снимки
Продажба на снимки
Клуб 4CoolPics
 
 РЕЙТИНГ
Aвтори
Kласация PRO
Автори PRO
Седмична класация
Снимки на седмицата
Снимки на годината
Втори шанс
 
Sony, Canon, Nikon, Pentax, публикации, ревюта, полезни връзки ИНФО
Победители в конкурсите
Фотопленери
Публикации, изложби
Полезни връзки
Карта на сайта


Артекспрес 2004

Фактор България ЕООД - професионални решения за печатни комуникации.


Изтегли Видеоклип! ЗАБАВЛЕНИЯ
Галерия "Видео"
Новини, Времето
Хороскопи
Ротативка


  Публикации >> 03.06.2011г. Село Добърско. Църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“  

Село Добърско. Църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“

Добърско е малко планинско село раположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село притокът ѝ Клинец. То е старинно българско селище. Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие.

През 2001 година в покрайнините на селото са открити останки от римска пещ за тухли и керемиди датирани от археолозите от Благоевградския исторически музей към 3-4 век. Това са може би най-старите материални следи за историята на Добърско. Високо над сегашното селище има местност Германица - името идва от тракийският бог Герман. Местността Апата говори за заселници власи (апа е вода), фамилното име Корунови е с прабългарски произход. Всичко това сочи колко богато е историческото наследство на Добърско.


До 1912 година името на селото е Недобърско. Селото се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. В джелепкешански регистър от 1576 година е отбелязано под името Гнидобронска като вакъфско село. След процесите на потурчване в Разлога през втората половина на 17 век Добърско значително увеличава населението си с търсещи убежище в планината българи и до края на 18 век, преди издигането на Банско, Добърско е икономически водещото селище на Разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма, от където пък добърските търговци изнасяли памук за Босна, Сърбия, за Виена и Будапеща.


В 1861 година в Недобърско е открито българско килийно училище. През 1870 г. се въвежда българската азбука. В 1876 година в селото е основан революционен комитет начело с Вельо Чергов, част от Четвърти революционен окръг. Комитетът е разкрит и местните дейци са арестувани преди избухването на Априлското въстание. В 1878 година заедно с цяла Македония Добърско остава под османска власт. Над селото е прокарана граница. Връзките на Добърско са прекъснати. Жителите на селото подписват молбата до командващия руската армия княз Николай Николаевич за освобождаване от османска власт. По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е разграбено и опожарено.


Според Георги Стрезов към 1891 година Добърско или Недобърско има 190 български къщи. В селото има две църкви - нова, действаща и стара, в която преди трийсетина години са се пазели стари пергаменти и надписи. Селото подържа училище с 1 учител и 60 ученици. Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Недобърско (Недобратско) живеят 780 българи-християни.


Една от новостите за Добърско е построеният около средата на века черк - трион за бичене на дъски. Пералища, валевица и воденица е имало и по-рано. Колкото до началото на двайсти век селото си остава най-сиромашкото в региона. Причина за това остава продължилото робство, границата над селото, откъсването от Рилския манастир както и отнетите права за ползване на пасищата. Това, което жадуват местните е освобождението по време на Илинденското въстаниеи вече усетено през 1912

През 1928 г. е основано местното читалище, организират се първи "вечеринки". За първи път в Добърско радиоприемник има през 1937 г. Учителите вече са четирима за четирите отделения - 1938 г. А новата училищна сграда с големите усилия на всички в селото е построена 1940 г. Училището се казва "Свети Климент Охридски". През 1948 г. е училището е открита една паралелка за бъдещата прогимназия, открита е детска градина. В следващите години броят на учителите нарасва. Значима е и дейността местното читалище. Поради демографски промени се извършва голямо предвижване от селото към града, както и ограничената раждаемост са причина за намаления брой на децата. Което налага закриването на прогимназията през 1974 г. Остава само начално училище и току-що откритата целодневна детска градина. Развитие на културата в региона в положителна посока е и започнатите през 1974 и успешно завършени през 1978г.реставрационни работи на изоставената и разграбена Стара църква. Именно това са и причините за зачестилите посещения на туристи от цял свят. През 1981 г. е подновена и певческата самодейност сред възрастни и млади в селото.


Според легендите ослепените след битката от 1014 г. Самуилови войници, които се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима и се заселват в Недобърско, тъй като тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото в двора на църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Те създали прочутата Добърска школа за музика за да помагат да слепи деца. Школата просъществува до началото на XX век

Църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена през 1614 година от будни и заможни добърчани. Бил с малки размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма. Църквата е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО. Част е от Стоте национални туристически обекта на БТС. Това е и църквата с най-много женски образи от всички църкви в България, след нея в класацията стои храма Света Неделя с 11 такива.

Най голям интерес представлява стенописът "Преображение Господне", изобразяващ Исус Христос, седящ в приспособление, поразително приличащо на космическа ракета, на фона на земята, атмосферата и стратосферата. Има и друга сцена - „Възкресение Христово“,където Исус, изобразен в наподобяваща космическа капсула, слиза в подземното царство и възкресява мъртвите. Възможно ли е в онези далечни години иконописците да са виждали ракета и капсула? Мненията по този въпрос са доста противоречиви и може би всичко ще си остане загадка!

Photo Club 4CoolPics
Users: 33226
Pictures: 546114

Всички снимки и материали, публикувани на сайта Забавления с фотография, са със запазени авторски права.
Използването им без писменото съгласието на автора е нарушение на Закона за авторското право и сродните му права.

4CoolPics.com on Facebook 4CoolPics.com във Facebook

Email:
support@4coolpics.com